петък, 24 октомври 2014 г.

Проведена среща на Обществен съвет към проект "Коалиция за гражданско участие на уязвимите групи" - 23 октомври 2014 г.

На 23 октомври 2014 г.в Център "Образование за демокрация" се проведе поредната работна срещана Обществения съвет към проект "Коалиция за гражданско участие на уязвимите групи", финансиран от програма за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г.

По дневния ред на срещата се обсъдиха реализираните дейности на проекта до момента, направи се анализ и оценка на проведеното четвърто обучение на тема  „Привличане на общността и работа с медии“ от модулното обучение  „Обучение на обучители за овластяване на уязвими групи“ и се дискутираха преминалите консултации по дейност „Организационно консултиране“.


На срещата присъстваха представители на НПО от Пловдив, Перущица, Куклен и Карлово, работещи с уязвими групи, включително роми и МБЧК – Пловдив.

Източник: Център "Образование за демокрация"

четвъртък, 23 октомври 2014 г.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ ОТПУСКА 24,4 МЛН. ЕВРО ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЕБОЛА

На 23 ноември 2014 година Европейската комисия обяви, че ще предостави 24,4 млн. евро от бюджета на ЕС за спешно необходими изследвания във връзка с болестта ебола. Финансирането ще бъде отпуснато на пет проекта — от мащабно клинично изпитване на евентуална ваксина до тестване на съществуващи и нови лекарствени средства за лечение на ебола. Средствата по линия на Хоризонт 2020 — програмата на ЕС за научни изследвания и иновации — се отпускат по бърза процедура, за да се започне работа възможно най-бързо. Комисията също така работи с представители на промишлеността по по-нататъшното разработване на ваксини, лекарства и методи за диагностициране във връзка с ебола и други хеморагични заболявания в рамките на Инициативата за иновативни лекарства.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви: „В случая с ебола се надпреварваме с времето и трябва да реагираме не само на извънредната ситуация, но същевременно да имаме отговор в дългосрочен план. Затова с удоволствие съобщавам, че ще предоставим допълнително финансиране в размер на 24,4 млн. евро, с което ще бъдат ускорени някои от най-обещаващите научни изследвания за разработване на ваксини и лекарства“.

„Едно от най-важните послания към представителите на международната общност, които се събират днес в Женева по инициатива на СЗО, е, че трябва да засилим медицинските изследвания във връзка с ебола“, каза комисарят по въпросите на изследванията, науката и иновациите Мойра Гейгън-Куин. „Във финансираните проекти участват най-добрите изследователи и представители на индустрията, за да поведат битката срещу тази смъртоносна болест.

Финансирането ще бъде предоставено, след като екипи от целия ЕС и множество страни извън Съюза направиха предложения, които бяха оценени от независима експертна група (вж. приложението за избраните проекти).

Професор Питър Пайът, директор на Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, който е един от откривателите на ебола, заяви по повод на съобщението за това финансиране: „Приветствам решителните действия на Комисията в подкрепа на редица клинични изпитвания и изследвания на вируса Ебола като част от приноса на Европа за прекратяване на кризата с ебола, която вече отне живота на толкова много хора“.

Комисията също така поиска Партньорството за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни (EDCTP) да включи в работния си план новопоявили се епидемии, засягащи Африка, включително ебола. Това ще даде възможност на EDCTP да финансира клинични изпитвания във връзка с лекарства, ваксини и методи за диагностициране чрез бъдещи покани.
Съобщението на Комисията бе направено по време на домакинс
тваната от СЗО среща на високо равнище в Женева днес, в която участват представители на международната общност и на промишлеността. На тази среща ще бъдат обсъдени достъпът до ваксини, които са в последен етап на разработване, финансирането на кампании за имунизация, както и подготовката, регламентирането и производственият капацитет на клинични изпитвания и свързаните с тях обезщетения.

Контекст

Европейският съюз работи активно от началото на кризата. Само Европейската комисия досега е обещала 180 млн. евро хуманитарна помощ и помощ за развитие, за да подкрепи засегнатите от епидемията страни. Това се прави като се предоставят например неотложни здравни услуги на засегнатите общности и се помага за овладяване на разпространението на епидемията чрез бързо диагностициране и кампании за повишаване на осведомеността за болестта. Освен с финансова помощ, ЕС участва в борбата с епидемията и като изпраща експерти на място и координира извършването на доставки и евентуални евакуации.

Комисията вече финансира научни изследвания във връзка с ебола по линия на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие — за разработване на нови антивирусни лекарства, за свързване на лаборатории с високо равнище на сигурност, за клинично управление на пациенти, особено в Европа, както и за намиране на решения на етични, административни, регулаторни и логистични затруднения, които пречат на бързата реакция от страна на научноизследователската общност.

За повече информация

Сайт за координация във връзка с ебола:

Информационен документ за реакцията на ЕС на ебола:

Уебсайт на „Хоризонт 2020“: http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/


Приложение – списък на избраните проекти
Наименование
Координатор
Сума
Обхват на проекта
1.                  EbolaVac
GlaxoSmithKline Biologicals, Белгия
15 153 216 евро
Извършване на клинични изпитвания в Европа и Африка във връзка с ваксината в най-напреднал стадий на разработване ChAd3-EBOV. Тези изпитвания ще осигурят повече данни относно безопасността и способността да се предизвика защитна имунна реакция, както и относно най-подходящия график за ваксиниране. Изпитванията са необходима стъпка към изследванията във връзка със защитния ефект на ваксината, които ще последват.
1.                  REACTION
Institut national de la santé et de la recherche médicale (INSERM), Франция
2 575 810 евро
Проучване относно безопасността и ефективността на Favipiravir (антивирусен препарат, който вече е лицензиран за лечение на грип) първо върху болни животни, а след това и върху заразени с ебола пациенти. Първите резултати се очакват след 6 месеца.
1.                  Ebola_Tx
Prins Leopold Instituut voor Tropische Geneeskunde, Белгия
2 892 171 евро
Проучване относно безопасността, ефективността и практическите аспекти на използването на кръв или плазма от оздравели хора за лечение на пациенти, болни от ебола.
1.                  EVIDENT
Bernhard-Nocht-Institut fuer Tropenmedizin, Германия
1 759 326 евро
Изследване за взаимодействията между вируса Ебола и приемника. То ще даде спешно необходими отговори относно патофизиологията и възможността за предаване на болестта и ще помогне за по-доброто насочване на планираните клинични изпитвания на ваксини и евентуални начини на лечение, както и за управлението на пациенти, страдащи от ебола.
1.                  IF-EBOla
Institut de Recherche pour le Développement, Франция
1 992 770 евро
Проучване за безопасността и ефективността на използването на антитела, произвеждани от конете, срещу ебола — като пасивно имунно лечение за пациенти с ебола.
общо 24 373 293 евро

четвъртък, 16 октомври 2014 г.

Незаконен риболов: Комисията прекратява мерките срещу пет държави, но показва "червен картон" на Шри Ланка

В рамките на борбата си срещу незаконния риболов по света на 15.10.2014г., Европейската комисия предложи забрана за вноса на рибни продукти от Шри Ланка като мярка срещу търговските печалби от тази незаконна дейност. Предложението е направено след четиригодишен интензивен диалог със страната, която обаче не взе достатъчно мерки срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов. От друга страна, днес Комисията потвърди, че Белиз, Фиджи, Панама, Того и Вануату, които получиха предупреждения по същото време като Шри Ланка, са взели успешни мерки срещу незаконния риболов. В резултат от това Комисията предлага отмяна на търговските мерки, наложени през март тази година по отношение на Белиз.
    Незаконен риболов: Комисията прекратява мерките срещу пет държави, но показва "червен картон" на Шри Ланка
    Европейският комисар по въпросите на морското дело и рибарството Мария Даманаки заяви: „Нашата политика на изпълнено с решимост сътрудничество дава резултати. Днес пет страни получават похвалата ни, тъй като са взели сериозни мерки срещу незаконния риболов. За съжаление не мога да кажа същото за Шри Ланка. Надявам се, че посланието, което изпращаме днес, ще накара тази страна да направи необходимото“.
    Шри Ланка трябва да се заеме с незаконния риболов
    По преценка на Комисията Шри Ланка не е предприела достатъчно мерки за коригиране на пропуските в своята система за контрол на риболова, установени през ноември 2012 г. Основните слабости са свързани с  прилагането на мерките за контрол, с липсата на възпиращи санкции за флота за открито море, както и с неспазването на международните и регионалните правила в областта на риболова.
    Поради това Комисията подготвя забрана за внос в ЕС на продукти, произведени от риба, уловена от плавателни съдове на Шри Ланка. За да се избегне нарушаване на текущи търговски договори, пълните търговски мерки ще влязат в сила едва в средата на януари 2015 г. — три месеца след публикуването на решението в Официален вестник на ЕС.
    Потвърден е напредъкът на Белиз, Фиджи, Панама, Того и Вануату
    Също така днес Комисията предложи изваждането на Белиз от списъка на трети страни, които не сътрудничат в борбата с незаконния риболов, както и прекратяване на търговските мерки срещу тази страна, наложени през март 2014 г. Белиз демонстрира ангажираност към реформирането на законовата си рамка и приемането на нови правила за проверки, контрол и наблюдение на плавателните съдове. Съветът ще вземе решение в това отношение.
    Комисията обяви прекратяване на мерки не само срещу Белиз, но и срещу Фиджи, Панама, Того и Вануату, които получиха официално предупреждение през ноември 2012 г. Тези страни са предприели конкретни мерки в отговор на установените пропуски и са демонстрирали ангажираност за извършване на структурни реформи във връзка с незаконния риболов.
    Комисията удължи сътрудничеството с Корея, Кюрасао и Гана до януари 2015 г. Въпреки известен напредък, постигнат в тези страни, които получиха официални предупреждения през ноември 2013 г., те се нуждаят от повече време за извършване на промени.
    Комисар Даманаки заяви: „Подобренията, извършени от Белиз в системата за контрол на риболова след  получения „червен картон“ показват, че борбата на ЕС срещу незаконния риболов е ефективна. Официалното сътрудничество с ЕС помага на тази страна да напредва към устойчив риболов. Същото важи и за Фиджи, Панама, Того и Вануату. Тяхното положително отношение трябва да служи за модел на други страни в подобно положение“.
    За повече информация:
    Информационна бележка: Въпроси и отговори във връзка с борбата на ЕС с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (MEMO/14/584)
    Изявление на комисаря по морско дело и рибарство Мария Даманаки, 14 октомври 2014 г. (STATEMENT/14/314)
    Съобщение за медиите: Комисията предупреждава трети страни за недостатъчните им действия за борба с незаконния риболов, 15 ноември 2012 г. (IP/12/1215)
    Съобщение за медиите: Европейската комисия засилва борбата срещу незаконния риболов, 26 ноември 2013 г. (IP/13/1162)
    Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета  за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов. Този ключов инструмент в борбата срещу нелегалния риболов има за цел да даде достъп до пазара на ЕС само на продуктите от риболов, чиято законност е удостоверена от държавата на знамето или от съответната държава износител.

    По-просто и по-ясно право на ЕС при по-малки разходи - равносметка на постиженията

    На 15.10.2014г. , комисията прави равносметка на усилията си да направи правото на ЕС по-просто и по-ясно при по-малки разходи. Под заглавие „Интелигентното регулиране в ЕС — градеж върху здрава основа“ политиците, заинтересованите страни и експертите разглеждат постиженията и оставащите предизвикателства в областта на интелигентното регулиране, намаляването на административната тежест и по-доброто прилагане на законодателството на ЕС. По този повод д-р Едмунд Щойбер, председател на независимата група на високо равнище относно административните тежести, консултираща Комисията от 2007 г. насам, ще предаде окончателния доклад на групата на председателя Жозе Мануел Барозу.
      По-просто и по-ясно право на ЕС при по-малки разходи - равносметка на постиженията
      Председателят Барозу заяви: От началото на моя пръв мандат направих интелигентното регулиране ключов приоритет на Комисията. Съсредоточаването на действията на ЕС върху онези въпроси, които се решават най-добре на европейско равнище, от една страна, прави правото на ЕС по-просто и по-ясно при по-малки разходи, а от друга, е определящо за доверието в Европейския съюз. При това интелигентното регулиране е от съществено значение за насърчаването на растежа и работните места в Европа, като през последните 10 години не пестихме усилия в тази посока. Вярвам, че можем да се гордеем с постигнатото от нас през този период, което бе равносилно на истинска принципна промяна в начина на работа на Комисията. Нашият успех до голяма степен е зависим от наличието на подобен стремеж у Европейския парламент и държавите членки. Бих искал да благодаря на Едмунд Щойбер и неговата група на високо равнище за техния изключително ценен принос, изразил се в изготвянето на многобройни становища, доклади и препоръки. Следващата комисия може да стъпи на много здрава основа за по-нататъшното осъществяване на програмата за интелигентно регулиране.
      Д-р Едмунд Щойбер, председател на групата на високо равнище относно административните тежести, заяви: След седем години работа на доброволна основа равносметката е положителна: постигнахме много повече, отколкото самият аз очаквах. Целта за икономии беше значително надхвърлена с 33 милиарда евро. Най-важният успех е новото мислене: председателят Барозу скъса с господстващото от десетилетия разбиране, че всеки, колкото се може по-подробен, нормативен акт на ЕС е нещо добро за европейската интеграция. Започна нова епоха и задачата на новата комисия ще бъде да я продължи и доразвие. Горещо препоръчвам приемането и реализирането на предложенията на моята група. Само така могат да бъдат изпълнени обещанията на изминалите европейски избори за освободена от бюрокрация Европа близо до гражданите.
      5-те най-високи постижения на Европейската комисия по отношение на интелигентното регулиране:
      • Комисията съсредоточи своите действия върху правилните приоритети. В съгласие с девиза на председателя Барозу: „Да бъде по-голяма за големите неща и по-скромна за по-малките“, Комисията представи предложения за решаване на основни политически предизвикателства, които изискваха европейски отговор: законодателство за регулиране и упражняване на надзор върху финансовите пазари, подсиления „Пакт за стабилност и растеж“, новата координация на икономическите политики в рамките на европейския семестър, стратегията за растеж „Европа 2020“, амбициозните предложения в областта на климата и енергетиката, завършването на единния пазар и по-добрите връзки в него, общата европейска система за убежище, модерен и благоприятстващ растежа и работните места бюджет на ЕС за 2014—2020 г., търговски и инвестиционни споразумения, подкрепа за Украйна и др.
      • При изготвянето на предложенията си Комисията гарантира, че бяха следвани принципите на интелигентното регулиране.За тази цел тя подобри също своите инструменти: систематично се провеждат консултации със заинтересовани страни,оценки на въздействието и други оценки, които допринасят за създаването на политики въз основа на факти и данни. Всички предложения със значително въздействие се придружават от оценка на въздействието, в която се посочват различни варианти на политиката и се оценяват потенциалните им икономически, социални и екологични последици. От 2007 г. насам бяха изготвени над 680 оценки на въздействието. Публикува се също резюме от две страници на оценките на въздействието с цел да се направят резултатите още по-достъпни. ЧрезКомитета по оценка на въздействието към Комисията се гарантират независими оценка на качеството и контрол, като през последните две години Комитетът е върнал на службите за подобрение над 40 % от всички проекти на оценки на въздействието. Комисията удължи консултацията със заинтересованите страни от 8 на 12 седмици и се консултира през изминалата година относно насоки за оценяване, оценка на въздействието и консултация със заинтересованите страни. Освен това Комисията приканва гражданите и бизнеса да помогнат за определянето на областите, в които регулаторните пречки могат да бъдат намалени, а законодателството — опростено, чрез постоянни онлайн консултации. От 2010 г. насам Комисията постепенно налага принципа „Първо оцени!“, за да се гарантира, че нейните предложения са подкрепени от последващи оценки на политиката.
      • От 2012 г. насам програмата REFIT на Комисията (Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка) се превърна в събирателна точка на всички усилия за интелигентно регулиране. Въз основа на редовен преглед на законодателството на ЕС по тази текуща програма досега са посочени приблизително 200 различни действия, включително предложения за опростяване и намаляване на административната тежест, отмяна на законодателство, което вече не е необходимо, оттегляне на предложения, които не водят до съгласие в рамките на Парламента или на Съвета, както и оценки на области на политиките, с цел да се открият допълнителни възможности за опростяване и намаляване на административната тежест, без да се подкопава защитата на обществените интереси. Като цяло от 2005 г. насам Комисията отмени повече от 6 100 нормативни акта и оттегли почти 300 предложения. Във връзка с REFIT Комисията пое и ангажимента да не представя предложения освен в случай на очевидно доказана европейска добавена стойност. Това се отнася до предложения, като например направените в областта на безопасните и здравословни условия на труд за фризьори или мускулно-скелетните разстройства, които понастоящем преминават процес на цялостна оценка на тяхната добавена стойност за ЕС. С ежегодно табло с показатели за REFIT  се прави оценка на напредъка във всички области на политиките и всяко от действията по линия на REFIT.
      • Беше надхвърлена целта от 25% намаление на административната тежест в тринадесет приоритетни области, определени в европейскатаПрограма за намаляване на административната тежест. С подкрепата на групата „Щойбер“инициативите, предложени от Комисията и приети от съзаконодателя, водят до очаквано намаление от приблизително 27 %, което се равнява на икономииза бизнеса в размер на повече от 33,4 милиарда евро годишно.Това включва 18,8 милиарда евро икономии от издаване на фактури и 6,6 милиарда евро от годишни счетоводни изисквания1.
      • Като взема предвид въздействието на законодателството върху малките и средни предприятия (МСП), Комисията прилага принципа „Мисли първо за малките“.  При всяка възможност и наличие на основание се прилагат също освобождавания или по-леки законодателни изисквания за МСП. Малките и средните предприятия бяха консултирани относно техните основни регулаторни проблеми чрез процеса „Най-добрите 10“.По програмата REFIT бяха организирани мащабни последващи действия, например намаляване на таксите за регистрация по REACH (законодателството в областта на химикалите) за МСП с 35 — 95 %, опростяване на справките-декларации за ДДС и по-малко формалности за участие в правилата за възлагане на обществени поръчки и т.н.
      Контекст:
      Конференцията ще се състои от 10.00—13.00 ч. в сградата Charlemagne, 170 rue de la Loi/Wetstraat, Брюксел. Тя е отворена за регистрираните участници.
      Пресконференция на председателя Барозу и д-р Щойбер ще се проведе от 12.45 ч. във VIP сектора на сградата Berlaymont (200 rue de la Loi, Брюксел). Тя ще бъде излъчена на живо по „Европа по сателит“ и на уебсайта на конференцията.
      Допълнителна информация:
      Уебсайт на интелигентното регулиране (включително REFIT и оценки на въздействието)

      Европейската комисия и предприятия стартират партньорство на стойност 2,5 млрд. евро за управление на големи масиви от данни

      Европейската комисия и европейският сектор за генериране, съхранение и разпространение на данни поеха ангажимент да инвестират 2,5 млрд. евро в публично-частно партньорство, чиято цел е укрепване на сектора и извеждане на Европа на предни позиции в света в надпреварата по отношение на данните.
        Европейската комисия и предприятия стартират партньорство на стойност 2,5 млрд. евро за управление на големи масиви от данни
        Управлението на големи масиви от данни може да доведе до следните резултати:
        контрол върху близо 30 % от световния пазар на данни от страна на европейските доставчици;
        100 000 нови работни места в Европа до 2020 г.;
        понижаване с 10 % на потреблението на енергия, по-добро здравеопазване и по-висока производителност на машините в промишлеността.
        Днес ще бъде подписан меморандум за разбирателство за създаване на публично-частното партньорство в областта на големите масиви от данни от заместник-председателя на Европейската комисия Нели Крус и президента на Big Data Value Association Ян Сунделин, който представлява компании като ATOS, Nokia Solutions and Networks, Orange, SAP, SIEMENS и изследователски организации като Fraunhofer и Германския център за изследване на изкуствения интелект. ЕС е предвидил над 500 млн. евро за инвестиции през следващите 5 години (2016-2020 г.) по „Хоризонт 2020“, а се очаква партньорите от частния сектор да вложат поне четири пъти повече средства (2 млрд. евро).
        Нели Крус заяви: „Данните са двигателят и основата на бъдещата икономика. Всеки тип организация се нуждае от този основен елемент, за да подобри резултатите си — от фермата до завода, от лабораторията до магазина“.
        Публично-частното партньорство ще помогне за насочване на изследователските усилия на публично, частно и академично равнище в подкрепа на новаторски идеи за използване на големите масиви от данни в области като енергетика, промишлено производство и здравеопазване, за да се предоставят услуги от рода на персонализирана медицина, логистика на хранителните продукти и прогностични анализи. Като се изпълняваСтратегическата програма за научни изследвания и иновации и се насочва подкрепата по линия на „Хоризонт 2020“ към общи приоритети, с публично-частното партньорство ще се засилят позициите на европейската общност в областта на големите масиви от данни и ще се помогне за полагане на устоите на просперираща, основана на данните икономика на бъдещето. То ще подпомага и „пространствата на иновации“, които ще предоставят сигурни условия за експерименти както със свободно достъпни данни, така и с частни данни. Тези пространства на иновации ще действат и като бизнес инкубатори и центрове за развитие на умения и най-добри практики.
        Публично-частното партньорство, което трябва да стартира на 1 януари 2015 г., е един от първите резултати от новата политика и план за действие на Европейската комисия за ускоряване на развитието на основана на данни икономика в Европа (вж. IP/14/769 иMEMO/14/455).
        Контекст
        Всяка минута в света се генерират 1,7 млн. гигабайта данни, които биха запълнили 360 000 DVD диска. Това се равнява на повече от 6 мегабайта данни на човек на ден. Тази информация идва от множество различни източници — хора, машини или сензори. Това може да бъде информация за климата, спътникови изображения, цифрови снимки и видеозаписи, записи на трансакции или GPS сигнали.
        В резултат на това секторът на данните нараства с 40 % годишно — 7 пъти повече в сравнение с пазара на информационните и комуникационните технологии като цяло. Производителността на предприятия, които при вземането на решения разчитат на знания, извлечени от данни, нараства с 5‑6 %. Големите масиви от данни вече ни помагат да ускорим поставянето на диагноза при мозъчни травми или да прогнозираме добивите от различни култури в развиващите се страни. В световен мащаб услугите и технологиите, свързани с обработката на големи масиви от данни, ще допринесат за създаването на стотици хиляди нови работни места през следващите години.
        Въпреки че големите масиви от данни предоставят значителни възможности, те крият и предизвикателства: съвременните набори от данни са толкова огромни и сложни за обработка, че изискват нови идеи, инструменти и инфраструктури. Те се нуждаят и от подходяща законова рамка, системи и технически решения, за да се гарантира неприкосновеността на личните данни и сигурността.
        Публично-частното партньорство в областта на данните допълва осем съществуващи подобни партньорства в рамките на „Хоризонт 2020“, като например в сферата нафотоникатароботикатависокопроизводителните изчислителни технологии ,модерните мрежи от пето поколение за интернет услуги в бъдеще и фабриките на бъдещето. Всички те са създадени във връзка със стратегически технологии, които ще са в основата на растежа и заетостта в ключови сектори на основаната на знанието европейска икономика, като в същото време са насочени към решаването на значителни обществени предизвикателства.
        Организация на публично-частното партньорство
        Публично-частното партньорство в областта на данните е партньорство между Европейската комисия и Big Data Value Association, организация на промишлеността с нестопанска цел, сред чиито членове са ATC, IT Innovation, IBM, SINTEF, Болонският университет (CINI), Мадридският политехнически университет, NOKIA Solutions and Networks, THALES, Университетът Дуисбург — Есен, Siemens, SAP, Engineering, TIE Kintetx, ANSWARE, Software AG, Orange, Atos, INDRA, ITI, VTT, Fraunhofer, DERI и Берлинският технически университет. Към асоциацията могат да се присъединят и други компании и изследователски организации.
        За повече информация
        Следвайте: @EUDataEcosystem
        Нели Крус Следете съобщенията на Нели Крус в Twitter

        Фонд "Солидарност" на ЕС: Комисията ще помогне на Сърбия, Хърватия и България да се справят с щетите от наводненията

         На 15.10.204г. Йоханес Хан, комисарят на ЕС по въпросите на регионалната политика, обяви , че Европейската комисия предлага помощ на стойност почти 80 млн. евро за Сърбия, Хърватия и България във връзка с наводненията, които засегнаха страните през май и юни 2014 г.
          Фонд "Солидарност" на ЕС: Комисията ще помогне на Сърбия, Хърватия и България да се справят с щетите от наводненията
          Предложените 60,2 млн. евро за Сърбия, 8,96 млн. евро за Хърватия и 10,5 млн. евро за България ще се използват за покриване на част от причинените от бедствията разходи на публичните органи в тези страни. По-конкретно, средствата ще се изразходват за възстановяване на жизненоважни услуги и инфраструктура, за покриване на разходите за спешни и спасителни операции и за почистване в засегнатите региони.
          В Сърбия, която преговаря за членство в ЕС и поради това може да получи помощ от фонда, пораженията бяха най-големи. Наводненията засегнаха най-силно Колубарски, Мачвански, Моравишки и Поморавски окръг и части от Белград, като пострадаха около 1,6 млн. души. Основни електропроводи бяха повредени, а питейната вода продължава да е замърсена.
          Комисар Хан, който упражнява надзор върху фонда и подписа днешното предложение, заяви: „Решението отразява същността на този фонд — солидарност със страни членки и с държави, които преговарят за членство в Съюза, в момент, в който те се нуждаят от помощ, след като са били сполетени от природни бедствия.Европейският фонд „Солидарност“ ще помогне на тези страни да стъпят отново на крака и да възвърнат стабилността си, която е изложена на риск поради значителните щети в някои икономически сектори, например туризма, или разрушаването на основна инфраструктура.Предложената помощ ще помогне на Сърбия, България и Хърватия да се възстановят от ужасните наводнения и да покрият разходите за спасителни операции и почистване в засегнатите региони“.
          Той добави: „Помощта е предназначена за справяне с непосредствените и преки последици от природните бедствия.Комисията вече одобри отпускането на тези безвъзмездни средства.На 28 юни влязоха в сила реформираните правила за фонд „Солидарност“. С тях се опростяват съществуващата система и критерии, така че помощите да могат да се изплащат по-бързо отпреди.Вярваме, че и държавите членки ще покажат солидарност и ще изпълнят ангажиментите си, като одобрят бързо отпускането на тези средства.“
          Отпускането на помощта от европейския фонд „Солидарност“ трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и от Съвета. През следващите дни Комисията вероятно ще предложи коригиращ бюджет.
          Контекст
          Сърбия: През май 2014 г. Сърбия бе сполетяна от едни от най-тежките наводнения от много време насам. Те предизвикаха масови разрушения на обществена и частна инфраструктура, както и щети за стотици хиляди домакинства. Броят на жертвите достигна 60, почти 32 000 души трябваше да бъдат спасявани от службите за спешно реагиране, а около 5000 души се нуждаеха от временен подслон.
          Откритите рудници „Тамнава — запад“ и „Велики Црлени“, както и части от Колубарския въглищен басейн бяха наводнени. От тези мини се добиват въглищата за голямата електроцентрала „Никола Тесла А“ в Обреновац, която произвежда около 63% от електроенергията в страната. Най-силно засегнатите сектори са енергетиката, добивната промишленост и земеделието, но значителни щети понесоха и транспортната инфраструктура (пътища, мостове и железопътни линии), както и множество съоръжения за защита от наводнения и укрепване на бреговете. Според оценка на сръбските власти преките щети са на стойност 1,106 млрд. евро, което е 6 пъти над определения за Сърбия праг от 174,649 млн. евро за мобилизиране на фонд „Солидарност“.
          Хърватия: Според оценка на националните власти щетите са на стойност 297,6 млн. евро, което е значително над определения за страната праг за мобилизиране на фонда. От наводненията пострадаха 5 източни области в басейна на река Сава: Осиешко-баранска, Вуковарско-сремска, Бродско-посавска, Пожежко-славонска и Сисашко-мославска. На места водата достигна рекордни равнища, като наводненията нанесоха значителни поражения на жилищни и търговски сгради, на комунални и инфраструктурни съоръжения, както и на земеделието и животновъдството. Наложи се над 26 000 души да бъдат евакуирани. Енергийни мрежи бяха повредени, а пътища и мостове бяха разрушени. Бяха наводнени около 2700 жилищни сгради и над 4000 земеделски постройки, като много от тях понесоха структурни повреди.
          България:България съобщи за щети в размер на 311,3 млн. евро, отново над прага за фонда. Наводнението на 19 юни 2014 г. нанесе значителни поражения в източната, североизточната и централната част на страната. Най-силно пострадаха областите Варна, Добрич, Габрово, Велико Търново, Бургас, Монтана, Кюстендил, Пловдив, Хасково, Ямбол и Софийска област. Във варненския квартал „Аспарухово“ проливен дъжд и приливна вълна разрушиха къщи и стопански постройки, наводниха сгради и нанесоха сериозни щети на автомобили. Бедствието предизвика прекъсвания в електроснабдяването и комуникациите в региона. Беше съобщено за 15 жертви, а стотици хора трябваше да бъдат евакуирани и временно подслонени. Нанесени бяха щети на обществена инфраструктура и съоръжения в секторите на енергетиката, водите и водните ресурси, далекосъобщенията, транспорта, здравеопазването, образованието и услугите за спешна помощ, както и на обекти на културното наследство и защитени природни зони.
          Общият размер на средствата, предвидени за фонд „Солидарност“ през 2014 г., е 530,604 млн. евро (500 млн. евро по цени от 2011 г.). Поради по-ниския размер на тези средства през 2014 г. (500 млн. евро плюс остатъка от предишната година в сравнение с 1 млрд. евро преди това) и за да се избегне преждевременно изчерпване на фонда, максималната финансова помощ във връзка с дадено бедствие не може да е повече от две трети от средствата, предвидени за съответната година — 353,736 млн. евро през 2014 г.
          Финансовата помощ от фонда се изчислява въз основа на общата стойност на преките щети от бедствие. Съгласно член 3 от регламента за фонда тази помощ може да бъде използвана само за основни неотложни действия и действия по възстановяване.
          Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз е създаден, за да подпомага финансово страните от ЕС и присъединяващите се страни след големи природни бедствия. Фондът беше създаден след големите наводнения в Централна Европа през лятото на 2002 г.
          На 28 юни влезе в сила преразгледаният регламент за фонд „Солидарност“, с който се опростяват съществуващата правила, така че помощите да могат да се изплащат по-бързо отпреди. Държавите членки ще могат да се възползват от нововъведените авансови плащания от 2015 г. нататък.
          За повече информация
          Реформа на Фонд „Солидарност” на ЕС Съобщение за медиите и MEMO/13/723

          сряда, 15 октомври 2014 г.

          Европейска комисия
          Съобщение за медиите
          Брюксел, 13 октомври 2014 г.
          Европейската комисия и предприятия стартират партньорство на стойност 2,5 млрд. евро за управление на големи масиви от данни
          Европейската комисия и европейският сектор за генериране, съхранение и разпространение на данни поеха ангажимент да инвестират 2,5 млрд. евро в публично-частно партньорство, чиято цел е укрепване на сектора и извеждане на Европа на предни позиции в света в надпреварата по отношение на данните.
          Управлението на големи масиви от данни може да доведе до следните резултати:
          контрол върху близо 30 % от световния пазар на данни от страна на европейските доставчици;
          100 000 нови работни места в Европа до 2020 г.;
          понижаване с 10 % на потреблението на енергия, по-добро здравеопазване и по-висока производителност на машините в промишлеността.
          Днес ще бъде подписан меморандум за разбирателство за създаване на публично-частното партньорство в областта на големите масиви от данни от заместник-председателя на Европейската комисия Нели Крус и президента на Big Data Value Association Ян Сунделин, който представлява компании като ATOS, Nokia Solutions and Networks, Orange, SAP, SIEMENS и изследователски организации като Fraunhofer и Германския център за изследване на изкуствения интелект. ЕС е предвидил над 500 млн. евро за инвестиции през следващите 5 години (2016-2020 г.) по „Хоризонт 2020“, а се очаква партньорите от частния сектор да вложат поне четири пъти повече средства (2 млрд. евро).
          Нели Крус заяви: „Данните са двигателят и основата на бъдещата икономика. Всеки тип организация се нуждае от този основен елемент, за да подобри резултатите си — от фермата до завода, от лабораторията до магазина“.
          Публично-частното партньорство ще помогне за насочване на изследователските усилия на публично, частно и академично равнище в подкрепа на новаторски идеи за използване на големите масиви от данни в области като енергетика, промишлено производство и здравеопазване, за да се предоставят услуги от рода на персонализирана медицина, логистика на хранителните продукти и прогностични анализи. Като се изпълнява Стратегическата програма за научни изследвания и иновации и се насочва подкрепата по линия на „Хоризонт 2020“ към общи приоритети, с публично-частното партньорство ще се засилят позициите на европейската общност в областта на големите масиви от данни и ще се помогне за полагане на устоите на просперираща, основана на данните икономика на бъдещето. То ще подпомага и „пространствата на иновации“, които ще предоставят сигурни условия за експерименти както със свободно достъпни данни, така и с частни данни. Тези пространства на иновации ще действат и като бизнес инкубатори и центрове за развитие на умения и най-добри практики.
          Публично-частното партньорство, което трябва да стартира на 1 януари 2015 г., е един от първите резултати от новата политика и план за действие на Европейската комисия за ускоряване на развитието на основана на данни икономика в Европа (вж. IP/14/769 и MEMO/14/455).
          Контекст
          Всяка минута в света се генерират 1,7 млн. гигабайта данни, които биха запълнили 360 000 DVD диска. Това се равнява на повече от 6 мегабайта данни на човек на ден. Тази информация идва от множество различни източници — хора, машини или сензори. Това може да бъде информация за климата, спътникови изображения, цифрови снимки и видеозаписи, записи на трансакции или GPS сигнали.
          В резултат на това секторът на данните нараства с 40 % годишно — 7 пъти повече в сравнение с пазара на информационните и комуникационните технологии като цяло. Производителността на предприятия, които при вземането на решения разчитат на знания, извлечени от данни, нараства с 5‑6 %. Големите масиви от данни вече ни помагат да ускорим поставянето на диагноза при мозъчни травми или да прогнозираме добивите от различни култури в развиващите се страни. В световен мащаб услугите и технологиите, свързани с обработката на големи масиви от данни, ще допринесат за създаването на стотици хиляди нови работни места през следващите години.
          Въпреки че големите масиви от данни предоставят значителни възможности, те крият и предизвикателства: съвременните набори от данни са толкова огромни и сложни за обработка, че изискват нови идеи, инструменти и инфраструктури. Те се нуждаят и от подходяща законова рамка, системи и технически решения, за да се гарантира неприкосновеността на личните данни и сигурността.
          Публично-частното партньорство в областта на данните допълва осем съществуващи подобни партньорства в рамките на „Хоризонт 2020“, като например в сферата на фотоникатароботиката,високопроизводителните изчислителни технологиимодерните мрежи от пето поколение за интернет услуги в бъдещеи фабриките на бъдещето. Всички те са създадени във връзка със стратегически технологии, които ще са в основата на растежа и заетостта в ключови сектори на основаната на знанието европейска икономика, като в същото време са насочени към решаването на значителни обществени предизвикателства.
          Организация на публично-частното партньорство
          Публично-частното партньорство в областта на данните е партньорство между Европейската комисия и Big Data Value Association, организация на промишлеността с нестопанска цел, сред чиито членове са ATC, IT Innovation, IBM, SINTEF, Болонският университет (CINI), Мадридският политехнически университет, NOKIA Solutions and Networks, THALES, Университетът Дуисбург — Есен, Siemens, SAP, Engineering, TIE Kintetx, ANSWARE, Software AG, Orange, Atos, INDRA, ITI, VTT, Fraunhofer, DERI и Берлинският технически университет. Към асоциацията могат да се присъединят и други компании и изследователски организации.
          За повече информация
          Следвайте: @EUDataEcosystem
          Нели Крус Следете съобщенията на Нели Крус в Twitter
          За контакти:
          Ел. адрес: comm-kroes@ec.europa.eu Тел.: +32.229.57361, Twitter: @NeelieKroesEU
          За гражданите: Europe Direct на телефон 00 800 6 7 8 9 10 11 или на електронния адрес на информационната служба